Кой уби конкуренцията при хранителните вериги, но не само!

През последните месеци темата за цените на храните отново се превърна в една от най-обсъжданите в обществото. Причината е проста – когато доходите растат по-бавно от разходите, хората започват да се питат кой печели от това и защо държавата изглежда безсилна.

Преди няколко години една от най-големите хранителни вериги в България отчете близо 100 милиона лева годишна печалба след данъци. Това означава средно по около 10 милиона лева чиста печалба на месец. Това не е нарушение на закона и не е нещо укоримо само по себе си – всяка компания съществува, за да печели. Но когато обществото пита защо цените не могат да бъдат по-ниски, отговорът често се крие именно тук.

Всяко сериозно намаление на цените означава по-малка печалба. Ако една компания печели близо 100 милиона лева годишно, очевидно има възможност да се откаже от част от този финансов резултат. Въпросът е защо би го направила доброволно, ако няма достатъчно силна конкуренция, която да я принуди. Пазарът работи по този начин – цените не падат от добрата воля на търговците, а от натиска на конкурентите. Именно тук започва големият български проблем.

Преди десетина години на българския пазар присъстваха значително повече големи играчи. Веригата Penny Market напусна България през 2015 година, като затвори над 40 магазина и освободи пазар за над 200 милиона лева годишен оборот. Малко по-късно френската Carrefour също се оттегли след натрупани сериозни финансови проблеми и неуспешни опити за преструктуриране. Българската верига Piccadilly, която години наред беше сред лидерите на пазара, беше обявена в несъстоятелност през 2017 година.

Резултатът е видим днес. Пазарът постепенно се концентрира в ръцете на няколко големи вериги. Формално конкуренция има, но реално изборът е ограничен. Когато няколко големи играча държат основната част от пазара, стимулът за агресивно ценово съревнование намалява. Вместо постоянна битка за клиента, често се наблюдават сходни ценови политики и сходни търговски практики.

Точно затова разговорът за цените на основните хранителни продукти не трябва да се свежда до проверки по магазините или до временни кампании срещу надценките. Истинският въпрос е защо България не успя да създаде условия за повече конкуренция. Защо едни вериги напуснаха пазара, а други така и не влязоха? Защо в държава с над шест милиона потребители днес доминират сравнително малък брой големи играчи?

Проблемът обаче далеч не се изчерпва с хранителния сектор.

Сходна картина виждаме при мобилните услуги. Българският пазар от години се контролира от няколко големи оператора. В същото време в много европейски държави успешно работят така наречените виртуални мобилни оператори (MVNO). Те не изграждат собствена инфраструктура, а използват мрежите на големите компании срещу заплащане и предлагат по-гъвкави и по-евтини услуги. Именно тези оператори създават допълнителен конкурентен натиск и водят до по-ниски цени за потребителите. В България подобен модел така и не успя да се развие в значим мащаб.

Същото важи и за енергийния сектор. Страната е разделена между три големи електроразпределителни дружества, всяко със своя територия и практически гарантиран пазар. Потребителят няма право на избор кой да поддържа мрежата и да доставя електроенергия до дома му. Липсата на реална конкуренция води до липса на стимул за по-добро обслужване и по-ефективни цени.

Тук стигаме до най-важния въпрос – какво всъщност означава държавата да защитава интереса на гражданите?

Не означава да определя административно цените. Историята многократно е показала, че подобни мерки водят до дефицити и изкривяване на пазара. Но означава да гарантира условия за реална конкуренция. Да премахва бариерите пред нови участници. Да насърчава навлизането на нови инвеститори. Да следи за концентрацията на пазара и да не допуска икономически структури, които ограничават избора на потребителите.

Защото истинската конкуренция е най-добрата социална политика. Тя сваля цените без държавни субсидии, повишава качеството без административни заповеди и увеличава избора без бюрократични програми.